Малка прашинка от вечността - това сме ние. Голямо слънце с множество оттенъци. Ден след ден, минутка подир минутка, няма повто
рение на миговете, минават, отминават, заминават и остават в нас, за да се топлят в спомените. А ние пак си оставаме същите и едновременно с това се променяме. Влюбваме се в живота, в животните, в хората, в Човека... разлюбваме го, за да го обикнем повече. Душата ни е като райска градина за ден, а на другия дори престава да диша. Но ние дишаме, продължаваме с различни темпове, защото дъхът ни се променя според състоянието, според настроението. Палим го като цигара, но никога не го оставяме да изгори до филтъра. А дори не сме пушачи...
рение на миговете, минават, отминават, заминават и остават в нас, за да се топлят в спомените. А ние пак си оставаме същите и едновременно с това се променяме. Влюбваме се в живота, в животните, в хората, в Човека... разлюбваме го, за да го обикнем повече. Душата ни е като райска градина за ден, а на другия дори престава да диша. Но ние дишаме, продължаваме с различни темпове, защото дъхът ни се променя според състоянието, според настроението. Палим го като цигара, но никога не го оставяме да изгори до филтъра. А дори не сме пушачи...Ако дръпнем за шлифера времето, то става наш съюзник и мечтател в мислите ни. Сурови са уроците, които преподава, не веднъж сме бягали от часовете, но най-важния урок сме го запечатали дълбоко. Да живеем! Да отброяваме миговете, спиращи дъха ни без да знаем последното число, защото те са безкраини. Да живеем... нищо по-сложно.
Човек е онзи, които въпреки трудното съществуване, успява да живее!
А влюби ли се истински - да бъде благословен да обича цял живот така!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар