С дъх на живот

Едни и същи думи са различни за душата, и очите
Сърцето е истинският познавач!
Където сме ние, там са и мечтите
Душата е наш пазач!
Намираме се там, където не търсим
И търсим не там, където сме
Ако можем щастието си в шепи да напълним
Значи сме добре!
Влюбваме се, за да поживеем
Силно, слабо, но с замах
И вярваме, че с вино, ако полеем и късмета си
Ще изживеем любовта без страх!
Любов! Надежда! Сляпа... мисъл
Преследваме се, за да си дадем
Частица щастие без умисъл
във своята минута някой ден!

Живот в слънчеви оттенъци...

Малка прашинка от вечността - това сме ние. Голямо слънце с множество оттенъци. Ден след ден, минутка подир минутка, няма повторение на миговете, минават, отминават, заминават и остават в нас, за да се топлят в спомените. А ние пак си оставаме същите и едновременно с това се променяме. Влюбваме се в живота, в животните, в хората, в Човека... разлюбваме го, за да го обикнем повече. Душата ни е като райска градина за ден, а на другия дори престава да диша. Но ние дишаме, продължаваме с различни темпове, защото дъхът ни се променя според състоянието, според настроението. Палим го като цигара, но никога не го оставяме да изгори до филтъра. А дори не сме пушачи...

Ако дръпнем за шлифера времето, то става наш съюзник и мечтател в мислите ни. Сурови са уроците, които преподава, не веднъж сме бягали от часовете, но най-важния урок сме го запечатали дълбоко. Да живеем! Да отброяваме миговете, спиращи дъха ни без да знаем последното число, защото те са безкраини. Да живеем... нищо по-сложно.

Човек е онзи, които въпреки трудното съществуване, успява да живее!

А влюби ли се истински - да бъде благословен да обича цял живот така!!!